Съсобствеността е форма на собственост, при която едно имущество принадлежи едновременно на две или повече лица. Тя се различава от едноличната собственост по това, че освен правата върху вещта възникват и отношения между самите съсобственици, които трябва да вземат решения за нейното управление и използване.
На практика съсобствеността често възниква при наследяване, когато няколко наследници придобият права върху един и същ имот или вещ. Възможно е обаче тя да се появи и в други случаи, например при съвместно закупуване на имущество.
Съвместното притежание предполага необходимост от съгласуване на различни въпроси – кой и как ще ползва вещта, как ще се разпределят получените доходи или дали имотът да бъде отдаден под наем. Докато някои решения се вземат сравнително лесно, други могат да доведат до сериозни разногласия между съсобствениците, особено когато интересите им не съвпадат.
Българското право не ограничава броя на лицата, които могат да бъдат съсобственици. Поради това не са рядкост случаите, при които един имот принадлежи на голям брой хора, особено след наследяване през няколко поколения или в резултат на реституционни процеси.
Въпреки че съсобствеността е често срещан правен институт, нейното практическо управление изисква добра комуникация и сътрудничество между всички участници, за да се избегнат конфликти и затруднения при използването на общото имущество.
Въпреки че съсобствеността е често срещана правна форма, законът насърчава нейното прекратяване, тъй като съвместното управление на имущество нерядко води до спорове и затруднения между съсобствениците. Това се отнася за обикновената (делима) съсобственост, докато при някои случаи на необходима съсобственост прекратяване не е възможно.
Съсобствеността може да бъде прекратена по два основни начина – чрез доброволна или чрез съдебна делба.
Доброволна делба
Доброволната делба се извършва по взаимно съгласие между всички съсобственици. Тя представлява договор, чрез който общото имущество се разпределя между участниците и всеки получава самостоятелна собственост върху определена част от него или съответното парично обезщетение.
Когато предмет на делбата са недвижими имоти, законът изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите. Това е по-облекчен режим в сравнение с изискването за нотариален акт при обичайните сделки с недвижими имоти.
Основното предимство на доброволната делба е, че позволява на съсобствениците сами да постигнат решение, без да се налага намесата на съда. Така се спестяват време, разходи и често се избягват допълнителни конфликти.
Съдебна делба
Когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие, всеки от тях има право да поиска съдебна делба. Това право не се погасява по давност и не може да бъде трайно ограничено чрез предварителни уговорки между страните.
Производството по съдебна делба е едно от най-сложните в гражданския процес. То преминава през две основни фази. В първата съдът установява кои лица са съсобственици, какво имущество подлежи на делба и какви са дяловете на всеки участник. След изясняване на тези въпроси се преминава към втората фаза – фактическото разпределяне на имуществото.
В зависимост от характера на вещите съдът може да разпредели реални дялове между съсобствениците, когато това е възможно. Ако имотът или вещта не могат да бъдат разделени без значително намаляване на стойността им, най-често се пристъпва към публична продан, а получената сума се разпределя между съделителите съобразно техните дялове.
В определени случаи, когато предмет на делбата е неподеляемо жилище, законът допуска то да бъде възложено на един от съсобствениците срещу изплащане на обезщетение на останалите.
Значение на делбата